Животът ни е изтъкан от разнообразни игри, които играем със себе си и света около нас. Но как всъщност участваме в тях? Обикновено сетивата ни са отворени за така наречената „външна игра“, в която преодоляваме пречките извън себе си, за да постигнем „външна“ цел.

Например:

  • да спечелим тенис мач/турнир;
  • да играем добре и да изнесем прекрасно представление на сцената;
  • да постигнем успех в сферата, в която проявяваме интерес.

Тази „външна игра“ е онази, която всички знаем, че играем. Това се случва във „външния“ свят, срещу „външните“ опоненти. Контекстът или арената са тенис корта, офиса или концертната зала. Препятствията са бекхендът на опонента ви, убийствената конкуренция или сложните музикални пасажи. Вашата цел е да спечелите точка, да подпишете договор или да преминете успешно през музикалното предизвикателство.

Създателят на този метод Тим Галуей смята, че паралелно с „външната“, ние също така играем и втора или „вътрешна игра“. Тази втора игра е много по-фина, по-малко забележима и по-бързо забравена от нас. Тя се играе в арената на нашия ум. Опонентът сме самите ние.

Препятствията са умствени пречки, като:

  • губене на концентрация;
  • нервност;
  • губене на самочувствие и съмнение в себе си и мн.др.

Един от основните стремежи в живота ни е и да изразим пълния си и истински потенциал, а малко методи и книги са посветени на тази концепция.

Тим Галуей определя този вътрешен опонент или узурпатор като Аз 1, а нашият изконен природен талант като Аз 2. Вътрешната игра се извършва именно от тези два героя, като Аз 1 ни преследва на всяка крачка и се опитва да надделее в безсмислен вътрешен диалог, който парализира нашия истински потенциал. Целта е да заглушим онзи безпощаден и влудяваш вътрешен глас, който ни обвинява, назидава, осъжда, кара ни да се сравняваме с другите и да се чувстваме недоволен от живота. Гласът, който е наш истински враг и не позволява на природна ни сила и талант да се разгърнат и да полетят на свобода.

Методът на Вътрешната игра ни учи как да постигнем именно това, като не ни казва какво и как да правим, а като насочва вниманието ни към различни аспекти на това, което имаме желание да научим. Помага ни да преодолеем вътрешните препятствия, които саботират нашите усилия да дадем най-доброто от себе си в работата и в живота. Вътрешни препятствия като: страх от неуспех, съпротива срещу промени, отлагане, застой, съмнение и скука. Тим Галуей ни показва как да се възползваме от естествения ни потенциал за учене, изпълнение и удоволствие, така че всяка работа, независимо колко дълго сме я вършили или колко малко мислим, че имаме да научим от нея, може да се превърне във възможност за подобряване на уменията, увеличаване на удоволствието и повишаване на информираността.